Малка глупава победа

Взех да забелязвам, че ако в началото на деня победя някаква, макар и малка, битка, денят тръгва много по-гладко и успявам да свърша много повече работа от обичайно.

Днес преборих една глупава черта в заглавната и дънната част на шаблона за договори, която глупава черта ме вбесяваше повече от една година, без да успявам да я изловя през LibreOffice Writer и да я унищожа. Преди малко успях. И понеже ме е страх да не свърша всичката останала работа за нула време, сядам да пиша тук, вместо да се кача на вълната…

Майтапът настрана, ама ще е супер, ако можех всеки ден да си осигурявам по поне една малка глупава победа. Ей тъй, за загрявка.

Работохолизма и прекомерната полезност

С една приятелка на скоро си говорихме за работохолизма и как съм я бил вдъхновил да попрочете малко повечко за това „полезно“ психическо разстройство у хората. Оказа се, че имало полезна статия за това в Wikipedia. Основното твърдение беше, че всъщност работохолиците изпитват нуждата да се намират в работа, да са заети, а не непременно да са максимално ефективни. С лека тъга си спомних за майтапа, че по-добре е да си намериш тъп и мързелив служител, от колкото тъп и работлив, защото вторият ще ти свърши доста повечко бели от първия.

Установих за себе си, че често залитам в посока „дай да свърша всичката работа, ама да се случи идеално“ и по някое време след полунощ просто заспивам, а работата не е и преполовена, след като съм продължил да блъскам в стената, вместо да я заобиколя и да мина през вратата. Гореспоменатата глупост, която свърших вчера ме наведе на мисълта да напиша нещо по темата, та да си го препрочитам от време на време.

Вчера цял ден борих проект, който трябваше да се случи до Коледа. Планът ми се струваше реалистичен и при поредната задача трябваше да склоня един модул да заработи с новата версия на основен друг. Не беше най-жизненоважната част на проекта, но пък исках да се случи по идеалния възможен начин, заради което не търсех половинчати алтернативи. След 3 часа кодене в колата и още два към след полунощ вдигнах ръце и го зарязах. Крайният резултат? Нищо завършено и решението да сменя подхода и модула за конкретната функционалност.

Днес изравях пътеката през и около къщата на дядо ми, понеже беше хлъзгава и тясна, а снегът наоколо минаваше 30см дълбочина. Усетих се как се залавям за това да изрина всичкия сняг, вместо първо да разширя съществуващата пътека и да изкъртя леда от нея, което би било най-полезния резултат от цялото занимание. Два часас по-късно всичко най-важно беше приключено, с което и симното селско слънце се скри зад склона. Ако се бях отдал на ентусиазма да бъда прекомерно полезен и да обруля всички дървета и покриви от сняг, да изрина всички пътеки и площадки от сняг, щях да се усетя някъде към 9 вечерта, че ще трябва да остана на село още някой и друг ден.

Изводите за тебе, Владо, са:

  • като започваш нещо, мисли си за крайния търсен резултат, не за това колко яко е да го правиш и колко яко ще го направиш;
  • следи си сроковете и ако нещо в твоя обхват закъснява реагирай (адекватно);
  • дълбаенето рядко е полезно, когато е в грешната посока;

Многофазов, ама друг път

Колкото и да си вярвах, че лятото ще е добър момент за преминаване към многофазов режим, установих, че ще ми е в пъти по-трудно. Последните две седмици планирам действията си ден за ден, понеже за по-дълъг период от време просто не се получава. Днес съм на работа до обяд, ама нещо се сдухва и оставам до вечерта. После решавам, че ми е писнало тук и хващам стопа за морето. След нощуването на плажа времето се разваля и хващам стопа обратно към София.

Е, не ми остава друго, освен да акцентирам на други методи, като повишаване продуктивността ми в будното състояние, намаляване на часовете сън чрез двуфазово спане (сън + дрямка), повишаване качеството на съня, и намирането на „7-те навика на високоефективните хора“ на Кови, която изпозатрих някъде из дома. А съм едва на средата.

Защо времето не ми достигаше при ~ 21 часа на денонощие

Трите седмици в опитите ми да променя режима си на спане на многофазов (polyphasic) разполагах с огромно количество време, през което смятах, че ще мога да свърша много от задачките, с които изоставах. От това всъщност зависеше дали ще се случи Open Fest Vidin 2010, кога ще стане готов сайта на няколко неправителствени организации, как ще стартира курсът ми по WordPress, до къде ще го докараме с кетъринг фирмата с Ниньо, как ще се развият нещата с http://www.e-kesia.com/ и съответно учебната фирма към Junior Achievement.

E, резултатите бяха почти грозни. Цял ден, когато не бях на работа, се размотавах с маловажни глупости в нета, играх на компа (за което никога преди не намирах време) и въобще – лигавех се. Нощно време работих, като от 20:00 нататък бях доста продуктивен, стига съзнателно да се захващах с работа. Случваше се обаче да се успя с час и повече при дрямката в 00:30 или тази към 4:00, което леко вредеше на плановете. Отделно, че след последната дрямка преди зазоряване тотално ми падаше мотивацията и се отплесвах отново по развлечения.

Като извод от цялата работа си казах, че трябва първо да се науча да си организирам времето, след което да си го увеличавам. В предишно мое писание написах, че „ако се губиш на поляната пред блока, не е здравословно да ходиш на полето“ или нещо от сорта. Днес прочетох статията на Стив Павлина за Утрояване на Личната Продуктивност (на английски е) и открих, че и там има нещо общо с моето „феноменално откритие“. По-долу обяснявам за какво точно иде реч.

Да увеличиш три път продуктивността си звучи като поредния банален и в същото време нереален призив от книжка за Self-improvement, която днес я има, утре вече някой си е изтрил задника с нея и вече я няма. Е да, ама не. Съвсем реално си е, или поне за една голяма част от мърдите, които не се замислят особено над това как им минава времето. Твърдението на Павлина е, че обикновенния офис-служител работи целенасочено за каквото трябва едва 1,5 часа от престоя си на работа. Останалото време му минава в глупости. Ако това е вярно за повечето от нас, значи определено 3х за нашата продуктивност си е направо нищо (на теория).

Както и да е. Той съветва да се изпълнят три (и половина) елементарни стъпки, с които да се стигне до силно подобрение в това колко работа сме свършили в края на деня, без значение в офиса, по личните интереси, бизнес и т.н.

1. Записвайте си кога какво и за колко дълго правите.

1.5. Анализирайте това и си изчислете процента на свършената работа спрямо цялото загубено време.

2. Намалете съзнателно планираното време за свършването на тая работа. Тук тезата му е, че ако имате 5 часа да свършите нещо не кой знае колко сложно и тежко, вие няма да започнете веднага с него и надали ще го действате без пауза до завършека му, ако ви остават още 2-3 „свободни“ часа.

3. Започнете лека по лека да увеличавате планираното за работа време, като в същото време не изтървате от полезрението си записките за свършената работа и процентът на вашата ефективност.

И веднага пристъпваме към примера. Моята скромна особа се озова от 18 часов „работен“ ден на 21 часов такъв. Няма гадже, няма родители, деца и т.н. за които да отговаряш – само твоите си занимания и отговорности. И същата тая особа успя да се закопае в такива. При 18 часа не стигаха, защото след логването на заниманията си за последните няколко месеца (да, правя го без да ми го казва американец с женска фамилия), установих, че около 50% от времето, което съм си отбелязал при работещ наоколо комп, е заминало за активността, кръстена leisure. Това е времето, когато не върша нищо смислено*. Та, при 18 часа близо половината време заминаваше в глупости. Не е трудно да се сетиш какво се случва при 21 часа, за които си мислиш че са много повече и най-после ще ти стигнат за всичко – тоталното омазване!

Решението ми временно да спра с многофазовия сън и да наблегна на самоорганизацията и самодисциплината всъщност се оказа много добро, макар и не съвсем навременно. Сега ми остава да акцентирам повечко върху ограничаването на работното време, повечко да си почивам (ооох, Котьоооо) и да притисна задачките в ъгъла, за да видят, че няма да къде да бягат. После ще си увелича за някоя и друга седмица капацитетът (което се очаква да стане преди сесията ми, почваща на 28.06) и за лятото да съм готов за нов експеримент със спането.

*за подобни и други интересни открития мога да препоръчам на Linux потребителите с Gnome да се оборудват с Хамстер – инструмента е просто незаменим!