Реших, че ще готвя пак риба, и понеже картофи бях ял твърде скоро и твърде много, другото нещо, което знам как се случва във фурната се оказа оризът. Направих бърза справка в гуглето и там обясняваха как на чаена чаша ориз се сипват 4 вода, вари се, после се пъха във фурната заедно с рибата и тъй нататък.
Аз пък имах:
- 555 грама филе от пъстърва – 8,54 лева;
- неизвестно количество ориз след чаената чаша ориз;
- пакет (400 грама) замразени зеленчуци за гювеч (моркови, чушки, грах, зелен боб, тиквички и прочее) – 1,19 лева;
- сол на вкус при всяка поредна операция;
- черен пипер на вкус;
- олио по тавата и върху рибата;
Хванах се да варя ориза, като не предобрих с варенето, а дори го махнах от котлона преди да омекне, пък още докато хрупкаше малко. Изсипах му осолената вода, с която го полусварих, и го сипах и разбърках заедно със зеленчуците в предварително омазаната тава. Подредих филенцата отгоре с кожата надолу. Едва тогава ми хрумна, че трябва да посоля и подправя всичките тия чудесии, за да не са безвкусни… то и рибата можех предварително да мариновам, ама нали, не съм чак такъв аристократ. Та поръсих пост-фактум със сол и череп пиер повърхността на тавата, поля с олио, сипах вода, та да се досвари оризът както си е във фурната (водата тамън стигаше до рибата) и втъкнах цялото това нещо в Раховеца.
Рибата в един момент прихвана много приятен загар и я извадих за обръщане, при което си позволих да поръся оризът отдолу със сол и пипер. След още известно време препичане на кожата на рибата, извадих пак тавата, поразрових още малко оризът, върнах пак всичко вътре и изключих фурната.
За нула време човекът до мен, необичащ ориз, си изяде порцията и си сипа втора, аз направих нещо подобно, и остана ядене като за още двама като мене. А, соев сос влезе в употреба след сервирането!
Какво пропуснах:
Освен мариноването на рибата, подправянето на ориза и фъстъците, които се сетих че много се връзват на ориз (поне според мен) май друго няма. Е, освен да бях сложил лук, други подправки, да бях размазал хубаво олиото по тавата, че сега пак ще има стъргане… да бях викнал и брат ми, че и той да намаже от цялото чудо. Ако пък някой се сеща друго – да казва за следващия път!