Защо времето не ми достигаше при ~ 21 часа на денонощие

Трите седмици в опитите ми да променя режима си на спане на многофазов (polyphasic) разполагах с огромно количество време, през което смятах, че ще мога да свърша много от задачките, с които изоставах. От това всъщност зависеше дали ще се случи Open Fest Vidin 2010, кога ще стане готов сайта на няколко неправителствени организации, как ще стартира курсът ми по WordPress, до къде ще го докараме с кетъринг фирмата с Ниньо, как ще се развият нещата с http://www.e-kesia.com/ и съответно учебната фирма към Junior Achievement.

E, резултатите бяха почти грозни. Цял ден, когато не бях на работа, се размотавах с маловажни глупости в нета, играх на компа (за което никога преди не намирах време) и въобще – лигавех се. Нощно време работих, като от 20:00 нататък бях доста продуктивен, стига съзнателно да се захващах с работа. Случваше се обаче да се успя с час и повече при дрямката в 00:30 или тази към 4:00, което леко вредеше на плановете. Отделно, че след последната дрямка преди зазоряване тотално ми падаше мотивацията и се отплесвах отново по развлечения.

Като извод от цялата работа си казах, че трябва първо да се науча да си организирам времето, след което да си го увеличавам. В предишно мое писание написах, че “ако се губиш на поляната пред блока, не е здравословно да ходиш на полето” или нещо от сорта. Днес прочетох статията на Стив Павлина за Утрояване на Личната Продуктивност (на английски е) и открих, че и там има нещо общо с моето “феноменално откритие”. По-долу обяснявам за какво точно иде реч.

Да увеличиш три път продуктивността си звучи като поредния банален и в същото време нереален призив от книжка за Self-improvement, която днес я има, утре вече някой си е изтрил задника с нея и вече я няма. Е да, ама не. Съвсем реално си е, или поне за една голяма част от мърдите, които не се замислят особено над това как им минава времето. Твърдението на Павлина е, че обикновенния офис-служител работи целенасочено за каквото трябва едва 1,5 часа от престоя си на работа. Останалото време му минава в глупости. Ако това е вярно за повечето от нас, значи определено 3х за нашата продуктивност си е направо нищо (на теория).

Както и да е. Той съветва да се изпълнят три (и половина) елементарни стъпки, с които да се стигне до силно подобрение в това колко работа сме свършили в края на деня, без значение в офиса, по личните интереси, бизнес и т.н.

1. Записвайте си кога какво и за колко дълго правите.

1.5. Анализирайте това и си изчислете процента на свършената работа спрямо цялото загубено време.

2. Намалете съзнателно планираното време за свършването на тая работа. Тук тезата му е, че ако имате 5 часа да свършите нещо не кой знае колко сложно и тежко, вие няма да започнете веднага с него и надали ще го действате без пауза до завършека му, ако ви остават още 2-3 “свободни” часа.

3. Започнете лека по лека да увеличавате планираното за работа време, като в същото време не изтървате от полезрението си записките за свършената работа и процентът на вашата ефективност.

И веднага пристъпваме към примера. Моята скромна особа се озова от 18 часов “работен” ден на 21 часов такъв. Няма гадже, няма родители, деца и т.н. за които да отговаряш – само твоите си занимания и отговорности. И същата тая особа успя да се закопае в такива. При 18 часа не стигаха, защото след логването на заниманията си за последните няколко месеца (да, правя го без да ми го казва американец с женска фамилия), установих, че около 50% от времето, което съм си отбелязал при работещ наоколо комп, е заминало за активността, кръстена leisure. Това е времето, когато не върша нищо смислено*. Та, при 18 часа близо половината време заминаваше в глупости. Не е трудно да се сетиш какво се случва при 21 часа, за които си мислиш че са много повече и най-после ще ти стигнат за всичко – тоталното омазване!

Решението ми временно да спра с многофазовия сън и да наблегна на самоорганизацията и самодисциплината всъщност се оказа много добро, макар и не съвсем навременно. Сега ми остава да акцентирам повечко върху ограничаването на работното време, повечко да си почивам (ооох, Котьоооо) и да притисна задачките в ъгъла, за да видят, че няма да къде да бягат. После ще си увелича за някоя и друга седмица капацитетът (което се очаква да стане преди сесията ми, почваща на 28.06) и за лятото да съм готов за нов експеримент със спането.

*за подобни и други интересни открития мога да препоръчам на Linux потребителите с Gnome да се оборудват с Хамстер – инструмента е просто незаменим!