Обикновено недоспиване

Средата на Юни е и от около две седмици не спя като хората. Не е като да не спя въобще или супер-малко в смисъла на многофазовия сън. Не, еднофазов ми е съня, но пък е около 4-5 часа. Така се случва, че все не успявам да си организирам времето като хората и се налага да оставам до по-късно, за да си поприключа туй-онуй и да си легна малко по-спокоен след това. На работа се водя от 9 часа, та това не ми дава възможността да се излежавам до късно, което всъщност е много хубаво. Състоянието, което наблюдавам у себе си мисля, че официално се нарича недостиг на сън.

Какво значи това? Това е когато спиш, ама не достатъчно, за да се възстанови организма ти напълно, или за да изкара същия достатъчно дълго време в будно, свежо, енергично състояние до следващия сън. Някак така си го обяснявам аз, още не съм чел обаче официална дефиниция. На английски му викат sleep deprivation. По-долу обяснявам и как се чувствам от цялата тая работа и какви са ми наблюденията.

Симптоми: сънливост в ранния следобед, умора в късния следобед. Нищо необикновено, което да не ви се случва и иначе през деня, без значение колко време сте спали. Само дето към цялото нещо добавяте един коефициент, по-голям от 1. Да речем, че сутрин ставаш що-годе свеж към 7. Аз така правя, обаче когато съм легнал в 3 за втора седмица подред, ставам с една идея по-тежко. И гласът ми е с една идея по-драскащ, грапав, груб и нетолерантен към чуждите уши. Ставам с тежест, макар и да съм буден и уж отпочинал. Да, отпочинал съм. Очите ми обаче са една идея по-подути, или поне торбите под тях. Една идея по-бавно се движа от тебе, една идея по-бавно се мятам на колелото и една идея по-бавно спирам на светофара. След това всичко е наред до към 12-13, в зависимост от това кога и колко съм ял. В произволни моменти усещам слабост, отпадналост, кухост в тиквата и невъзможност да се концентрирам над по-сложни проблеми. Не постоянно, но се случва, и то достатъчно често, че да го споменавам тук.

Как минава деня? Като всеки друг ден. Оказва се, че да спиш по 4 часа далеч не е толкова брутално, колкото човек би си помислил. Нищо особено, просто въпрос на навик. Лягаш в 3, ставаш в 7. Поне за мен това се оказа режимът, който лека по лека спря да ме тормози с умора и взе да уляга. Ако пък вкарам и една следобедна дрямка 20 минути, съвсем готина ще стане схемата. А да имаш 20 часа на разположение хич не е зле. Всички горепосочени симптоми са почти декоративни, предвид че се преодоляват твърде лесно с лъжичка воля и не изискват особени усилия. Колко дълго ще изкарам така – не се знае. Или ще приключи този ми период, или ще настъпят неприятни промени. В един момент ме подхвана нещо, близко до грип, но не успя и два дни да се задържи. Пак след някой и друг ден се случи да имам сополиви и гърлени проблеми, но предполагам, че това е от ествественото отслабване на имунната система при недоспиването и умората. А може и да е заради рязката смяна от ежедневни порои към 30+ градуси на сянка.

Предстои да разбера как ще се развият нещата и дали това няма да се окаже по случайност добър ход в търсенето ми на оптимизацията на времето и работата по всички налични направления.

П.П. Нещо, което забравих, ме нападна за наказание токущо. Когато късно вечер започне да ви се доспива, всяко затваряне на окото над 10 милисекунди се оказва пропадане в пропаст. Точно така си се усеща, и ако не действате в същия момент, скоро няма и да станете. Ако пък реагирате о’време, ще ви се наложи да си отворите клепачите, както се отварят чепати консерви със собствено мнение по въпроса. Докато го правите, ще бъдете залепен за стола като от зверското ускорение на ракета, примерно.  Чудя се, дали няма общо с това, че когато спиш, тялото ти се препарира, моторнодвигателната система ти се изключва и изпадаш в дълбок кротък съм. Странно е, и не е най-приятното изживяване на света, когато си все още буден, ама ми се струва, че трябва да го отведа на разходка. Последното изречение пък е пример за смесване на будното състояние с рязкото спускане към подземните етажи и прожектирането на сън от сега. Отивам си в спалнята за един чудничък REM!

Защо времето не ми достигаше при ~ 21 часа на денонощие

Трите седмици в опитите ми да променя режима си на спане на многофазов (polyphasic) разполагах с огромно количество време, през което смятах, че ще мога да свърша много от задачките, с които изоставах. От това всъщност зависеше дали ще се случи Open Fest Vidin 2010, кога ще стане готов сайта на няколко неправителствени организации, как ще стартира курсът ми по WordPress, до къде ще го докараме с кетъринг фирмата с Ниньо, как ще се развият нещата с http://www.e-kesia.com/ и съответно учебната фирма към Junior Achievement.

E, резултатите бяха почти грозни. Цял ден, когато не бях на работа, се размотавах с маловажни глупости в нета, играх на компа (за което никога преди не намирах време) и въобще – лигавех се. Нощно време работих, като от 20:00 нататък бях доста продуктивен, стига съзнателно да се захващах с работа. Случваше се обаче да се успя с час и повече при дрямката в 00:30 или тази към 4:00, което леко вредеше на плановете. Отделно, че след последната дрямка преди зазоряване тотално ми падаше мотивацията и се отплесвах отново по развлечения.

Като извод от цялата работа си казах, че трябва първо да се науча да си организирам времето, след което да си го увеличавам. В предишно мое писание написах, че „ако се губиш на поляната пред блока, не е здравословно да ходиш на полето“ или нещо от сорта. Днес прочетох статията на Стив Павлина за Утрояване на Личната Продуктивност (на английски е) и открих, че и там има нещо общо с моето „феноменално откритие“. По-долу обяснявам за какво точно иде реч.

Да увеличиш три път продуктивността си звучи като поредния банален и в същото време нереален призив от книжка за Self-improvement, която днес я има, утре вече някой си е изтрил задника с нея и вече я няма. Е да, ама не. Съвсем реално си е, или поне за една голяма част от мърдите, които не се замислят особено над това как им минава времето. Твърдението на Павлина е, че обикновенния офис-служител работи целенасочено за каквото трябва едва 1,5 часа от престоя си на работа. Останалото време му минава в глупости. Ако това е вярно за повечето от нас, значи определено 3х за нашата продуктивност си е направо нищо (на теория).

Както и да е. Той съветва да се изпълнят три (и половина) елементарни стъпки, с които да се стигне до силно подобрение в това колко работа сме свършили в края на деня, без значение в офиса, по личните интереси, бизнес и т.н.

1. Записвайте си кога какво и за колко дълго правите.

1.5. Анализирайте това и си изчислете процента на свършената работа спрямо цялото загубено време.

2. Намалете съзнателно планираното време за свършването на тая работа. Тук тезата му е, че ако имате 5 часа да свършите нещо не кой знае колко сложно и тежко, вие няма да започнете веднага с него и надали ще го действате без пауза до завършека му, ако ви остават още 2-3 „свободни“ часа.

3. Започнете лека по лека да увеличавате планираното за работа време, като в същото време не изтървате от полезрението си записките за свършената работа и процентът на вашата ефективност.

И веднага пристъпваме към примера. Моята скромна особа се озова от 18 часов „работен“ ден на 21 часов такъв. Няма гадже, няма родители, деца и т.н. за които да отговаряш – само твоите си занимания и отговорности. И същата тая особа успя да се закопае в такива. При 18 часа не стигаха, защото след логването на заниманията си за последните няколко месеца (да, правя го без да ми го казва американец с женска фамилия), установих, че около 50% от времето, което съм си отбелязал при работещ наоколо комп, е заминало за активността, кръстена leisure. Това е времето, когато не върша нищо смислено*. Та, при 18 часа близо половината време заминаваше в глупости. Не е трудно да се сетиш какво се случва при 21 часа, за които си мислиш че са много повече и най-после ще ти стигнат за всичко – тоталното омазване!

Решението ми временно да спра с многофазовия сън и да наблегна на самоорганизацията и самодисциплината всъщност се оказа много добро, макар и не съвсем навременно. Сега ми остава да акцентирам повечко върху ограничаването на работното време, повечко да си почивам (ооох, Котьоооо) и да притисна задачките в ъгъла, за да видят, че няма да къде да бягат. После ще си увелича за някоя и друга седмица капацитетът (което се очаква да стане преди сесията ми, почваща на 28.06) и за лятото да съм готов за нов експеримент със спането.

*за подобни и други интересни открития мога да препоръчам на Linux потребителите с Gnome да се оборудват с Хамстер – инструмента е просто незаменим!