Вчера подтичквахме с едно другарче по леда по тъмно и философствахме за това как всъщност сме се опаковали като за високопланинска експедиция и олекваме с 2 литра вода само докато стигнем дестинацията си от огромно гърне с подлютено кисело зеле със свинско.
И стигнахме до следното прозрение:
Един мъж става зрял самостоятелен мъж, едва когато сам си става баба.
Нека обясня – сам да си станеш баба значи да започнеш:
- сам да се омотаваш в дрешки, за да не ти е студено, преди да излезеш;
- да си наготвяш мераклийски яки манджи, от които ушите ти да плющят;
- да си сипваш допълнително към двойната порция, която тамън си изял;
Та така, ако и вие се откриете някой ден в подобна ситуация да ви е “топличко”, докато бодро търчите към дома на другарчето, който си е наготвил сладко, и ако се окаже, че не помните кога последно сте били гладни или мръзнали, най-вероятно сте постигнали заветния статус на зрял самостоятелен мъж.
И както стигнахме до прозрението, така стигнахме и до прасешкото в зеле.
* Погрешно е вярването, че брадата прави някого мъж. Тя, бабата, също доста умело развива брада. Това не пречи на много мумшета да компенсират за нещо с отвъждането на косми по лицето си, след което се присмиват на тези, които са си оскубали същите. Не брадата отвън има значение, а брадата отвътре. Казал го е Конфуций, когато след вечер с приятели се напил като дупе и го обръснали.