За хората, далеч от програмистския контекст това може да е малко странно заглавие. Пак, че не говоря за нишки, а задачи. Но да премина директно на темата – четох една статия, която разказва за това, че всъщност човекът е животно, което не е направено, за да изпълнява няколко задачи едновременно. Без значение дали е Наполеон или просто жена, това не е за него и в повечето случаи ще вреди на продуктивността му, от колкото да помага.
Силно вярвах, че всъщност човек може да върши много неща едновременно и да жoнглира с различните задачи, така че всичко да се движи и да няма изтърване на срокове и закъснения. Да, ама си останах със силната вяра. Все не постигам продуктивността на хората, които си правят едно нещо, ама го правят добре. Все съм навсякъде и все не съм никъде. След малко размисъл снощи, след като прочетох статията, се замислих, че може би все пак греша в опитите си да правя всичко през цялото време, тук и сега. И може би точно заради това и не успявам да се фокусирам върху важните неща (както трябва), а да се лутам сред хилядите малки глупости, с които съм се ангажирам и през седмица да стигам до състояние на прегаряне. Е, не е далече от акъла всъщност, че едното води до другото.
Авторът на статията направил експеримент за една седмица, през която седмица се стараел да работи само върху едно нещо, без да се разсейва с идващите сигнали от тук и там (маловажно телефонно обаждане, ровене по сайтове за разсейка…), и така докато си свърши задачката. На кратко какви са били неговите наблюдения и резултати от едноседмичния експеримент:
- много повече е изпитвал удоволствие от заниманията си – обяснението е в това, че забелязваш много по-ясно детайла, когато говорим за работа, и се отдаваш изцяло, когато говорим за занимания със семейството (женътъ и децата в неговия случай);
- отбелязал е сериозен напредък в много от важните и предизвикателни начинания – според мен фокусът е виновника за този конкретен резултат, ама може да има и още нещо. Ще видим.
- нивото на стреса силно намаляло – звучи примамливо и в същото време май ще изисква огромна концентрация, за да не мислиш за всичките неща, които са ти надвиснали, и на които си отказал да обръщаш внимание, докато приключиш с това;
- загубил е търпение към маловажните времегубещи неща – без толерантност към загубеното време? Звучи добре, стига да не се изпада в крайности.
- не намерил негативни страни в еднозадачността
Тези са ефектите, които аз ще търся през следващата седмица, като в същото време ще се оглеждам, дали пък няма и още нещо, което да изникне от промяната на поведението ми спрямо ежедневните отговорности и задължения.
След седмица ще се постарая да си драсна тук и личните наблюдения, за да видим Е ли толкова розово положението, или изцяло си зависи от човека и други премълчани в статийката работи.