Напоследък все по-често си говорим с майка ми в Skype. Понеже е на около 2000 км разстояние считам този факт за едно сближаване. Но както и да е, лафихме си за нетолерантните и глупавите хора. Разказа ми за следната случка:
Запознах се с някакъв англичанин, който работи на нефтени платформи, а в извън работно време живее в България с някаква българка, която не знае английски. Казах му, че предвид че е в България, от него се очаква да положи малко усилие и да научи езика на страната, в която възнамерява още дълго да живее. Също както аз прави, пребивавайки във Великобритания. Отговорът му беше нещо от рода “Всъщност българите трябва да научите английски! За вас няма място на тоя свят”.
Първата й реакция била да го насмете и да го прати в едно много тъмно и тясно място, миришещо на кучи гъз (няма да споменавам мястото, не сме простаци все пак), но взела, че глътнала няколко глътки студен въздух, понеже нямала вода, преброила до десет и. И така.
Може да не знаеш, приятелю, но за българите има едно място, което се казва България. Ние, които не живеем там, не го харесваме, но има много други, за които то значи всичко и всъщност е най-красивото място на света, което те впрочем заслужават.
Не е нужно да споменавам, че тролското настроение на другаря англичанин тутакси изчезнало и сменил тона на разговора.
Без да плющя вълнуващи заключения, не мога да не си призная, че след толкова години с родителите си, все още намирам какво да науча от тях.
П.П. Та ако се бавя с отговор в чата, вероятно не лагвам, а тролът в мен е твърде голям, за да се преглътне в броене до 10.