Разсъждавах тия дни по темата за корпоративната социална отговорност и какво й е сбърканото. Социална отговорност е да действаш със съзнанието, че това, което правиш има ефект върху обществото, и съответно да се стремиш ефекта да е възможно най-положителен, или поне да не е негативен, продължавайки да вършиш своята си дейност. Корпоративната социална отговорност се предполага, че трябва да е същата тая социална отговорност, обаче с обект – юридическо лице. Е там нещата се чупят, защото повече избива на социален PR, от колкото на нещо друго, а полезността за обществото от време на време е под въпрос, поставяйки я на кантар с предлаганата услуга или продукт. Пример? Кока-кола или кой да е производител на цигари.
„Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие” определя корпоративната социална отговорност като задължение на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства, местната общност и обществото като цяло за подобряване качеството на живот.
Разкош! Ако редовно плащаш заплата на служителите си, откриваш нови работни места и плащаш данъци, ти си социално-отговорна корпорация, която допринася за устойчивото икономическо развитие и прочее! Недай си Боже ти хрумне да направиш някоя по-хитроумна рекламна кампания, включваща почистване на парка – по вестниците трябва да се пише колко си отговорен!
Много приятна и искрена алтернативна дефиниция открих за КСО:
КСО е концепция, която компаниите доброволно внедряват в своите бизнес стратегии, така че ДА ПОКАЖАТ своята дългосрочна ангажираност към устойчивото развитие на своя бизнес, обществото и околната среда.
Та май открих разликата между социалната и корпоратичната социална отговорност. Втората е не в правенето, а в показването на ангажираност. Куул.
Как трябва да бъде?
… или как на мен ми звучи добре. Една компания би трябвало да има философия, както и някакъв стремеж, различен от този “просто да расте”. И този стремеж би било страхотно, ако може да бъде свързан с подобряването на средата, качеството на живот на обществото като цяло и индивида като частен случай. И предвид тази същата философия и този стремеж, компанията от самосебе си влага този смисъл и в служителите си. Всеки нов контакт с ключов партньор, клиент или изпълнител по естествен път ще се развива не просто в борба за марджина, а “Хей, заедно можем да направим нещо много красиво за хората/обществото/средата, освен че ще правим бизнес!”.
Нека чисто хипотетично приемем, че наивността може и да е полезна на места. Пък кой знае…
В Штрак! все още не сме съвсем социално отговорни. Или сме социално отговорни, ама всеки поотделно. Още си го мислим как би могло да проработи, така че и работата да върви, и резултатите да излизат, и ние да сме щастливи от цялата тая работа. Подозирам, обаче, че щом съм стигнал до някаква груба дефиниция, лесно ще стигнем и до останалото.
* * *
Използвани източници: