Бавно (партизанско?) предприемачество

Всички ми надуват главата как трябва да стартирам, как трябва да прегърна мега-добрата идея и да се хвърля в реализирането й с всички сили, рискувайки всичко и как на всяка цена ще успея и ще направя следващия dropbox/google/facebook. Не говорят на мене лично, а на всички, които им дават по ушенце за тия вдъхновителни слова.

Хубаво де, ама то не става така. Нито гениалната идея идва, когато си поискаш, нито е лесно да рискуваш всичко, за което си се преборил до момента, нито това ти гарантира някакъв успех. Гарантира ти конски дози стрес.

Това, което ми се струва, че позволява на някакви единици да избухнат с техния бизнес, бил той цифров (дигитален или ай-ти) или друг, са три основни фактора. Наличие на правилните контакти за развитието на дадения бизнес, разполагане с правилните знания и умения за конкретния бизнес и благоразположение на пазара.

Контактите

са безкрайно важни, защото и сам войнът е войн, ама войни не печели. Тия хора ще ти помогнат да излезнеш на пазара, ще ти бъдат бизнес партньори, търговци, под-изпълнители, гурута-ментори-водачи, щастливи клиенти, проповедници, ако щеш. Нуждаеш се от тях в началото, нуждаеш се от тях и след това. Е, ако мама и тати не са в бизнеса и не са мега-влиятелните лица, какво правиш?

Знанията и уменията

… са това, което прилагаш, за да изкараш на пазара качествен употребяем продукт. Ако не знаеш и не умееш, или ще трябва да накараш някой да го прави вместо теб, или ще трябва да се върнеш в “училище” и да се научиш. Училището не е непременно някакво учебно заведение в случая. Няма успял типаж, който да не е бил навътре в технологията, с която е успял. Голата идея си остава гола, ако не я облечеш в знаене и можене.

Благоразположение на пазара

… е наличието на ниша или липсата на лидер. Също така това е просто иновативността и практичността на идеята ти, с която ще промениш нещо, ще разрешиш проблем или ще облекчиш живота на някого. Пазарът трябва да е узрял за тая твоя услуга или продукт, за да я/го прегърне и да го приеме за нещо, без което не може. Няма да спечелиш от супер-готината масова онлайн мобилна игра, ако интернет потребителите не ползват мобилни устройства, колкото и готина да е тя.

Бонус фактори: Пари и капацитет!

“Ще бъдем партизани, ще успеем без начален капитал и ще избием цацата за два месеца!” е много готина нагласа, която обаче спомага за това да си треснеш главата в стената твърде бързо. Пари ще са нужни винаги, а ако идеята е добра, имаш уменията, пазарът е предразположен и разполагаш с правилните контакти, наподобяващият гъба-след-дъжд растеж ще те удуши. Ако нямаш парите и капацитета да се справиш.

И да се върнем на темата…

Бавно (партизанско?) предприемачество

Ето така си ги представям аз нещата: започваш да работиш това, което ти умееш, знаеш и разбираш. Работиш усърдно и за без пари. Докато се научиш, после и пари започваш да искаш. Заплата. Работиш за другиго. Ставаш добър в това, което правиш, запознаваш се и с бизнеса. През целия този път ти се отдаваш в стремежа да си ако не най-добрия, да си от по-добрите.

Знаеш и можеш, започваш да работиш за себе си. Всъщност пак работиш за безбройните клиенти с безкрайните им капризи, но вече нямаш фасадата на работодателя, за да те закриля от суровата жестокост на бизнес средата. Не отказваш проект, работиш (почти) за без пари, бориш се за името на фирмата си и знаеш, че единственото, което можеш да загубиш са собствените пари, спестени от собствения ти труд. Не спиш, не ядеш, и продължаваш да бъхташ докато имаш енергия за това.

Името ти започва да има значение. Хората те познават, знаят в какво си най-силен и в какво си се профилирал. Ти си професионалист. Имаш изградени отношения с клиенти, с партньори. Дори конкуренцията те знае. Вече знаеш как се търкаля бизнес. От тук насетне клиентите ще ти водят клиенти, хората, които те познават, ще ти водят клиенти, а бизнесът ти бааааавно ще расте. До там, до където не си сложиш собствени граници.

И не е нужно този  бизнес да е новаторски, революционен, разбиващ представите ни за света. Бизнес като бизнес. Търговия на продукти, производство на храни, консултантски или други услуги – ти си някой, който знае и може да прави това в мащабите на фирма, не на самонает занаятчия. Изградил си екип, и екипът ти се разраства.

Ето на този етап, според мен един човек или екип е готов за “предприемачеството”.

  • Разполага с контакти на хора от бизнеса и от пазара, на който иска да навлезе. Изградил си е име. Всичко това ще бъде в негова полза, за да стъпи твърдо и да бъде забелязан.
  • Има знанията и уменията да даде живот на идеята. Летящите мечти бяха до вчера.
  • Предполага се, че е натрупал и някакъв капитал, с който ще може сам да си стане инвеститор на проекта.
  • Работи в екип, съответно работният капацитет е над този на сам човек. Колкото и работа да изисква проекта, той ще може да бъде завършен по план и в срок.
  • Знае как се прави бизнес, как се управлява фирма, разработил е процеси, които да поддържат реда и в новото му начинание.
  • Изградил е навици и нагласи, за да докара нещата до край, щом е успял да стигне и до тук.

Предразположението на пазара е нещото, което не зависи пряко от теб. Ако си държиш очите и ушите отворени, наблюдаваш и анализираш какво се случва около теб, рано или късно ще дойде идеята, която ще те обсеби и ще искаш час-по-скоро да започнеш, без да губиш време в други занимания.

Пък когато дойде идеята, ако си подготвен, това ще е звездният ти миг.