Направих цяла седмица с режима, като не мога нито да потвърдя, нито да отрека, че съм постигнал някакъв успех.
Вторник пътувах на стоп към Пловдив, съответно обедната дрямка се наложи да я отложа с около 2 часа. Последвалата вечерна дрямка пък се разтегли до два часа, като чисто и просто алармата не успя да се включи. Нощта предмина в работа (и StarCraft, и The Descent II) без да имам проблеми с успиването.
Сряда имах две работни срещи от 12 до към 14, след което трябваше да бягам да гоня стопа обратно за София, заради което си изтървах отново обедната дрямка. След 2 часа неуспешни опити да замина за столицата се метнах на такси до Ж.П. гарата, като това беше 5 часа и вече оклюмвах в седящо положение. Във влака си избих обедната дрямка, а там направих и вечерната. Нощта не помня как се разви, но така или иначе имах доста работа, та най-вероятно съм я изкарал по график.
Четвъртък, Петък и Събота бях нейде из Балкана в близост до село Сестримо или всъщност между него и Белово. Замисълът беше с другаря Свердлов да направим малък survival експеримент и да видим как ще се справим 3 дни без палатка и храна… храната обаче ни се оказа повече от достатъчна и за това си тръгнахме на 3-тия ден, вместо в Неделя. Поне се научихме как НЕ СЕ правят убежища и в какви ситуации не биха ни вършили работа. Дремките през деня бяха по график, но за жалост през нощта нямаше какво да се прави, освен да се поддържа огъня и да се мъча да чета с челник. Резултатът – среднощна дрямка + спане от 2-3 до 6.
Събота срещу Неделя (вече в София) всичко мина горе-долу по график, ако не броим поредното успиване от час и нещо над планираното. Неделя срещу Понеделник след среднощната дрямка (и съзнателно събуждане) се тръшнах за още една дрямка…
Как се чувствам ли? Бивам. Малко сънен, ама това е именно заради двойната дрямка, която си “подарих” в полунощ. Да видим колко време ще откарам с нея. Като цяло последните 4 дни се чувствах доста добре, постоянно бях зареден с енергия и готов за действие, което обаче може да е следствие и на интересните преживявания и чистия въздух. Със сигурност обаче не успях да стигна до толкова често описваното състояние на зомби, с което бях наплашен при четенето на блогове и пощенски списъци. Имаше сънливост, замаяност и т.н. но спокойно можех да си ходя на работа и с тях без да имам чудовищна загуба на продуктивност. Да се надяваме, че от тук нататък нещата само ще се подобряват.
Като край на първата седмица от експеримента май е време да си направя равносметка.
Установих ли стабилен режим?
– Не. Никак даже. Успивам се почти всяка вечер или нощ, често пропускам или отлагам с няколко часа дремки.
Достигнах ли REM при всяка дрямка?
– Не мога да кажа със сигурност, което ще приема за негативен отговор. Все още имам успивания, които дават шанс на организма да запази REM етапа за тях, вместо да го разхвърля по дремките. Така поне си обяснявам нещата – ако нямам блок, по-голям от 30 минути сън, тогава и REM съня ще се появява при всяка дрямка. Ако му осигурявам блок от 90 минути сън, какъвто му е нужен обичайно, тогава ще предпочете да прекарва този етап именно в големия блок и само в краен случай в някоя от дремките.
Съм ли или не – напълно продуктивен uberman?
– Отново нямам еднозначен отговор, колкото и да ми се щеше да е друго. Серията от грешки, които си позволих да направя, ми пречи да се възползвам на максимум от режима и в момента спя доста повече от един uberman, пък в същото време имам разсеяността и сънливостта на новозахванал се с режима човек. От цялата тая работа за момента губя, но и аз съм си виновен.
Какви грешки допуснах?
1. Първоначално подцених алармите, което ме доведе до няколко успивания в самото начало.
ПРАВИЛО: НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СРЕДСТВАТА ЗА СЪБУЖДАНЕ!
2. Подцених важността от това да се спазва стриктно режима или поне в началото. Пропускане на дремки или отлагане на дремки никак не е начина за изграждане на нов навик. Резултатът – просто разбит сън и покачен стрес, вместо повишена продуктивност и спокойствието, което търся при рестартирането на съзнанието си 4-5 пъти на ден.
ПРАВИЛО: НЕ ПРОПУСКАЙ И НЕ ОТЛАГАЙ ДРЯМКА! ИЗГРАЖДАЙ СИ НАВИКА, ПОСЛЕ ЩЕ МОЖЕШ ДА ВКАРВАШ ДИНАМИКА.
3. Нямах си работа в планината нощно време. Най-лесният начин да заспиш е като не ангажираш съзнанието си с никаква работа. Особено силно важи това за през нощта, когато организма ти си спомня за дългите години, през които именно нощно време си спал. Ако си нямаш ангажираща съзнанието задачка, очевидно не ти и трябва да си денонощно буден. Именно това за мен беше дузпата в експеримента.
ПРАВИЛО: ПЛАНИРАЙ ПРЕДВАРИТЕЛНО КАКВО ЩЕ ПРАВИШ ПРЕЗ ИДНАТА НОЩ.
4. На няколко пъти ми се случи да се събудя, да полежа малко и да пренастроя алармата за мааааалко по-нататък. И това се води успиване, тъй че го избягвай.
ПРАВИЛО: ИЗГРАДИ СИ НАВИКА ВЕДНАГА СЛЕД АЛАРМАТА ДА СИ НА КРАК И ДА ВЪРШИШ НЕЩО.
5. До момента вярвах, че само нощем мога да се успивам и че през деня не е кой знае колко фатално да разтегляме будните моменти. Е не става така! Днес (ден 8 – 10.05.2010) към 12 часа се почувствах доста сънлив, но трябваше да работя до 13:30. Всичко ок, но когато в 14 стигнах вкъщи установих, че съм си забравил ключовете вкъщи и трябваше да ида до работата на съквартиранта, за да взема неговите. Легнах си едва към 15 и малко, вместо да се възползвам от готиното време в парка до нас и да дремна на някоя пейка. Събудих се в 16:40.
ПРАВИЛО: НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ И НЕ ОТЛАГАЙ ДРЕМКИТЕ ПРЕЗ ДЕНЯ!
Какво ми предстои ли? Ами… втора седмица на полифазно спане. Ще се постарая да постигна всичко, което си бях поставил за първата седмица, предвид че имам идентифицирани и грешките, които ми попречиха да ги постигна до сега. В момента, в който успея да изравня нощното с дневното си състояние ще се пробвам да отрежа едната нощна дрямка, за да стигна до заветния dymaxion, в който се бях прицелил от самото начало.