Край на експеримента… за тази седмица

Повече от седмица не съм писал и май е крайно време да споделя какво се случва. Освен всичко останало, последните две вечери след среднощната дрямка се успивах до сутринта, но за това после.

Последната седмица или поне от уикенда насам бях затрупван с непланирани или изключителни събития, които малко или много пречеха. В събота имахме клиент за кетъринг, за който трябваше след полунощ да ходим да разчистваме терена от партито му. Преди и след партито подготвяхме „суровините“ за кафе-паузите и коктейла на Idea Challenge за следващия ден. На съответното събитие (Idea Challenge) моя милост играеше ролята на участник, организатор и кетъринг-guy. Вечерта не ми останаха сили за after-party-то и директно се прибрах и хоризонтирах. Това, разбира се, се случи след като разтоварихме коктейлните маси в студентски град, до който ме валя дъжд и духа вятър. Та имах причина да се опитвам следващите дни да съм болен.

Спирам uberman експеримента за сега, защото осъзнах, че не съм узрял за него. Защо ли?

  • Наличието на много повече свободно време предполага, че ти умееш да се справяш с времето си. Ако се губиш на поляната между блоковете, не отивай на полето!
  • Трябва да имаш спокоен и регулиран живот – изненадващи събития, неочаквани среднощни срещи с приятели и т.н. случки не бива да ти се случват повече от веднъж месечно, за да се отдадеш изцяло на метаморфозата от хибернираща се мечка към денонощно буден страж. Динамиката в живота тук ми изигра лоша шега.
  • Нужно е да си въоръжен с желязна дисциплина. Алуминиевата също върши работа. Приятелите са ти приятели и ще те разберат за 30 минути отсъствие от купона. Ще те разберат и за това, че пропускаш наздравицата, защото алкохолът вреди на качеството на съня, а в същото време успива. Онази дълга статия можеш да я дочетеш и след дрямката, няма да свърши света с половин часово закъснение. Че дори клиентът ще се съгласи срещата да не е в 14, а 14:30, ако в 13:30 имаш дрямка (не че трябва да изтъкваш причината).

Та такам. Имам над какво да дялкам, преди да се върна към експеримента. Не направих грешка с него, научих много неща, опознах малко по-добре тялото си и навиците (или липсата на такива) на организма ми, постъпих тъпо на няколко пъти, за да си извлека и поука от цялото нещо. Същата тая извлечена поука ще я драсна следващите дни, когато намеря повечко време и вдъхновение. А иначе писането в блога няма да приключи с това, тъй като възнамерявам да споделя максимално натрупания опит от тези 2 седмици и половина. Не за друго, ама ще ми бъдат от полза записките при следващия ми опит.

Не съм се предал в битката с многото проспано време и за това възнамерявам да приложа по-малко плашещата техника за Powerful Sleep, с която се твърди, че човек може да спи супер 4-5 часа на денонощие. И евентуално ще комбинирам със следобедната дрямка. За това също има какво да се напише, пък и ако някой има желанието, мога да му пратя 70 стр. книжка по темата, която определено ще ви светне за някои интересни факти, без да иска от вас да сте доктор.

До скоро, продънен диван! Мараба, стар матрак!