Леща по сиромашки

Предупреждение: ако умеете да готвите каквато и да била леща, нямате работа тук.

Нататък Леща по сиромашки

Жена на пътя*

Притичваща жена на метри след пешеходна пътека при пресичане блъсва скутер, опитващ се да я заобиколи, вместо да намали

Преди анатемата, можете да прочетете бележката под текста.

Ситуацията по-горе споделих във фейсбук група на мотористи. Не че има значение за самата група. А може би има. От над 20 70 споделяния на анимацията и над 30 коментара, едва двама души споделиха, че не само пешеходецът е виновен за произшествието. Повечето коментари всъщност бяха за това, как жените и без кола могат да бъдат опасни на пътя.

Нататък Жена на пътя*

Patagonia on a low budget

As most of my friends know, I’ve been on a whole month trip to Patagonia (both in Argentina and Chile). I’ve made some notes in my (paper) notebook, so next days and weeks I’ll start digitalising these by publishing them here. The reason for me choosing English is because some of the things are such that I wish I’ve read somewhere before the trip. At the same time Google loves the bloody good-for-nothing Trip Adviser so much that I can’t find anything useful there.

Following is the list of the posts I’ve already published on the topic (or plan to write about):

Нататък Patagonia on a low budget

Зрял самостоятелен мъж*

Вчера подтичквахме с едно другарче по леда по тъмно и философствахме за това как всъщност сме се опаковали като за високопланинска експедиция и олекваме с 2 литра вода само докато стигнем дестинацията си от огромно гърне с подлютено кисело зеле със свинско.

И стигнахме до следното прозрение:

Един мъж става зрял самостоятелен мъж, едва когато сам си става баба.

Нека обясня – сам да си станеш баба значи да започнеш:

  • сам да се омотаваш в дрешки, за да не ти е студено, преди да излезеш;
  • да си наготвяш мераклийски яки манджи, от които ушите ти да плющят;
  • да си сипваш допълнително към двойната порция, която тамън си изял;

Та така, ако и вие се откриете някой ден в подобна ситуация да ви е „топличко“, докато бодро търчите към дома на другарчето, който си е наготвил сладко, и ако се окаже, че не помните кога последно сте били гладни или мръзнали, най-вероятно сте постигнали заветния статус на зрял самостоятелен мъж.

И както стигнахме до прозрението, така стигнахме и до прасешкото в зеле.

* Погрешно е вярването, че брадата прави някого мъж. Тя, бабата, също доста умело развива брада. Това не пречи на много мумшета да компенсират за нещо с отвъждането на косми по лицето си, след което се присмиват на тези, които са си оскубали същите. Не брадата отвън има значение, а брадата отвътре. Казал го е Конфуций, когато след вечер с приятели се напил като дупе и го обръснали.

Класическа баница със сирене и яйца

От известно време все с небивал успех приготвям баница по банално проста рецепта, която все пак от време на време се случва да забравя. Баницата изглежда по следния начин след известна термична обработка:

sirenava-banitsa

Нужните съставки:

  • Точени кори за баница (никакви бутер-простотии) – 500 гр. Ползвам Фамилия, ако за някого има значение.
  • Бучка сирене (около 300 гр.). Ако възнамерявате да правите баница с растително сирене, още известно като деликатес, направете услуга на себе си и близките си, и си поръчайте дюнери за вкъщи от Аладин. По-малко тъпо решение ще бъде.
  • Кофичка кисело мляко (или 450-500 гр). Ако правите компромис с качеството му, правите компромис с баницата си.
  • Прясно мляко (200-250 мл. или една чаша);
  • Сода бикарбонат (чаена лъжичка);
  • Яйца (6 бр.);
  • Слънчогледово олио (ако ще я правите цвърчаща – към 300 мл.)

Незадължителни:

  • Брашно (чаена чаша);
  • Краве масло (като заместител на олиото);
  • Газирана вода/лимонада (ама нямам представа кога се изсипва отгоре й на баницата);

Нужни прибори:

  • Тава (няма значение формата, стига да не събира в себе си цялата кора на баницата);
  • Купа за смесване на съставките;
  • Лъжица;
  • Работеща фурна;

Процедурата:

Чупим 6 яйца и ги разбиваме на ръка с наличния прибор – вилица, лъжица, китайски клечки или друго. Надробваме сиренето, сипваме киселото и прясното мляко, содата и олиото (сипва се колкото сипвате в таратора, примерно), брашното – ако сме си осигурили такова. Всичко се разбърква добре до достигането на хомогенна смес (без да мачкаме сиренавите бучки). Преди да започнем да налагаме корите, включваме фурната, за да се загрява и мажем тавата – дъното и страните (от вътрешната страна, tapago!) с олиото/маслото. Поръсваме тавата от вътрешната страна с брашно (ако има).

Слагаме кора, намачквайки я, така че хем да покрива тавата, хем да не е гладка кирата, поръсваме я с олио (две супени лъжици или пръскаме на воля с пластмасово шише с малка дупка на капачката, ако имате), след което ръсим от сместа. Колко? Не знам, но не е нужно да покриваме цялата повърхност на тавата. Да речем, че са 5 супени лъжици, макар че може и повече да е.

Повтаряме инструкциите от горния параграф до свършване на корите или сместа. Следим си наличностите, така че да дозираме правилно сместа. Но ако сместа вземе да свършва преди корите, с последните 150-200 мл. смес оставащите кори ги накъсваме на малки парченца, поръсваме ги върху подреденото в тавата и изсипваме останалата смес. Не съм го правил и нямам идея какво ще се случи, ама ми звучи по-смислено от изяждането на суровите изсъхнали кори два дни по-късно при атака на хладилника, причинена от среднощен пристъп на глад. Ако корите свършват, пък сместа – не съвсем, последните кори ги правим с двойна доза смес и след последната кора просто изсипваме всичко останало.

Шмугаме чудото във фурната и следващите 30 минути надзъртаме какво се случва. Първите поне 20 минути не отваряме, пък ако имаме видимост към случващото се без да отваряме, преди златен загар също се въздържаме от бърникане. Крайната цел е онова горе на картинката. Ако пък баницата не започне да цвърчи, все едно се пържи, значи или сте спестявали от олиото, или сте забравили да включите фурната.

Когато баницата е готова и извадена от фурната, някои я завиват с мокра кърпа, други я слагат наопаки (ама защо бе?!), трети я ръсят с безалкохолни газираности. Аз просто я оставям да поизстине, режа и ям.

Lucid dreaming сефтето!

Тази сутрин се събудих със спомена, че последният ми сън бе осъзнат за много кратък период от време. И все пак – осъзнат!

От месец и нещо се опитвам да си създам навика да си записвам сънищата веднага, щом се събудя. Другото основно упражнение, свързано с проверка на реалността, по-рядко го правя, но явно това не ми попречи тази сутрин да разпозная, че всъщност сънувам случващото се.

Малко след осъзнаването в съня нещата се размътиха, може би от собственото ми събуждащо се съзнание, но спомените ми от съня се върнаха малко по-късно. Ако започна и занапред да имам такива проблясъци, вероятно основната цел ще бъде да не се събуждам наистина. Междувременно ще продължавам да чета http://rtw-lucid-tutorials.tumblr.com/, от където научих за доста по темата. Май ми предстоят нови експерименти това лято, ако не polyphasic sleep, то поне lucid dreaming.